Сезонът е открит

Гармиш-Партенкирхен

2011-09-19T15:42:00.002+03:00

Ако сте любители на зимните спортове и по-специално ски и производните му, то със сигурност би трябвало да сте чували за този немски град. Всъщност, това са две градчета, обединени в един курорт - Гармиш и Партенкирхен. Намира се в Бавария, в подножието на най-високия алпийски връх на немска територия - Цугшпице и спускане по глетчера, при хубаво време, разбира се, а също така и много близо до Линдерхоф >> - един от дворците (за мен е по-скоро хубава къща, ама хайде да не влизам спор) на баварския прахосник :)) Лудвиг ІІ.

Тъй като бяхме по Великден, та всичко наоколо бе украсено тематично.

Много забавна пейка (всъщност, има няколко такива в центъра, малко условно център, защото са два - на двете градчета, но единият е по-голям и някак по-туристически)

Много хубави баварски къщи, но за съжаление голяма част от снимките ми са... познайте! Точно така - размазани :)) А и не е лесно да снимаш, да вървиш и да търпиш мърморенето на спътника ти - "голямо снимане". Мисля, че се превъзпитах с времето, защото сега не щракам чак толкова много. Дори правя само по няколко снимки общо от дадено място, така ми остава време да се насладя пълноценно на заобикалящата среда, без "затормозяващото" посредничество на фотоапарата.

Олимпийският стадион.

И покрай стадиона

И на път към Цугшпице... - не е истина колко писти и връзки между тях има!!!

Из швейцарските Алпи 2

2011-09-09T13:07:00.002+03:00

Към пистите - снимките са от няколко курорта в немскоговорящата част на Швейцария

Ето така се става бъдещ Томба :))

Пистите свършват до паркингите

Къщичка от бисквитки

Разни бонбони, но много не им обърнах внимание

Архитектурата в по-големите населени алпийски места

И отново на път (няма особено движение)

Обаче пък си имат пейки покрай пътя - сядаш и се наслаждаваш на гледката отсреща. Това ми е много странно, но швейцарска му работа :))

Никога не бях виждала подобно нещо. Растящите шишарки са първоначално с розов цвят.

И едно чао, след като накупих една чанта с шоколади, бонбони и други подобни глупости в последното швейцарско населено място, преди да влезем в австрийско (то при нас бе влизане и излизане по няколко пъти в една и съща държава, но следваме начертания план).

Следва любимата ми Германия :)

Из швейцарските Алпи

2011-09-08T19:18:00.004+03:00

Малко странно място. Не знам или по-точно не помня къде точно бе това в Швейцария, но понеже съзрях от пътя тази сграда и я помислих за замък (вече се досещате, че веднага трябваше да се набият спирачки :)), та се озовахме на този баир. Първо аз отидох на това местенце, а моят уж каза, че няма да се катери, а ще пази колата на пътя, та като му ударих един спринт нагоре, мята се онази ми чанта дамска - хубаво, че не бях с токчета (из чужбина гледам да съм максимално удобно облечена). Колкото повече приближавах до постройката, толкова повече народ виждах. Помислих си, че това сигурно е някакъв празник (ала сбор нашенски) и не се оказах далеч от истината - организират си пазар за крави. Хората от околията идват и си купуват или предлагат добитъка, покрай което и на малките се доставя радост.

Тез гламундери как се бяха покатерили на високия зид и жулеха безалкохолни - детска му работа :))

За съжаление на успях да снимам както исках завоите по пътя за Сейнт Мориц, който не се оказа по мой вкус, та го подминахме за сметка на едно замръзнало езеро посред април. Но и това е нещо - страшни завои и стръмнини, а и движение си имаше, нищо, че точно от тази снимка не си личи добре. Пътят е истинско изпитание за кола.

Докато едни пътуват с коли, други тичат за влака

Спряхме да търсим нещо за ядене, а се озовахме под някакъв водопад.

Да имаш къща в подножието на такива върхове...

И тук се кара яко, но нищо ново под слънцето - толкова съм свикнала с тази гледка, а напоследък забелязвам и по нашите пътища такива ентусиасти.

Нямам навик да снимам храната в ресторантите, но този път нямаше хора, освен нас и една жена + персонала, та се отсрамих. Не мога да си се представя да извадя фотото и да почна да снимам. Нещо като киш - е, не ми е много по вкуса киша и това си е. В Дания и Франция ядох някакви други видове - нещо с гъби, а при франсетата със спанак - става за ядене, но не ми е много федоровско :))

Следва продължение >>

Лугано в картинки :)

2011-06-05T17:07:00.002+03:00

Една твърде дълга публикация откъм снимки, но не ми се иска да я разделям на две, нищо че някой може да има проблеми откъм зареждане.

Лугано такъв, какъвто го видях аз - една смесица от красота, настроение и хора, най-вече хора :)), затова и голяма част от снимките са точно на последните, които всъщност вдъхват живот и на най-красивото и на най-грозното място (това е твърде относително, разбира се).

Разказ няма, има основно снимки. С други думи съчинението от вас, картинките от мен :))

Градът е малък и се намира много близо до италианската граница, затова и архитектурата е по-скоро от италиански тип, отколкото швейцарски алпийски, макар наоколо да се издигат планини.

Езерото Лугано

Тези три снимки са направени в движение, от колата (толкова много цветя, напълниха ми се очите с цвят). Само част от снимките ще пусна, да не ставам досадна :))

Едно шахче? :)

Така се става бъдещ световноизвестен шахматист - без сладолед обаче не става :))

В парка

И на две крачки извън парка :))

Тук малко като папарак се проявявам, но ми харесаха тези дечурлига :)

Технологии...

А това момиченце веднага ми се предложи "на тепсия" :)

Нали колекционирам лъжички, оттук ми предложиха да си купя няколко и да престана да трупам повече :)) Не че се възползвах от съвета, де :)

Към катедралата

Някаква друга постройка - напоследък много не се впечатлявам от сгради, сигурно съм се наситила :))

Гу-гу :))

Гледка от терасата при катедралата

И да се върнем пак в ниското със саламите :))

Не знам дали знаете, но обожавам суджучета :))

Eто така се снимат кексчета :))

Малко транспортни средства :)

Монте Дженеросо

2011-06-02T10:09:00.004+03:00

Монте Дженеросо е планина в Швейцария, с най-висок връх 1700 метра (по-ниско от Черни връх), от който се вижда страхотна гледка - езеро, заобиколено от планини. Може да се качите пеш, а може и да ползвате услугите на зъбчатата железница с дължина около 9 км, която е построена още преди повече от 100 години, и с която помощ да пропуснете напъните по баирите, а някои са доста стръмни. Билетчето за възрастен е 38 швейцарски франка, като пътуването не е много и е в двете посоки. Има няколко спирки, докато се стигне до последната, така че може по някое време да решите да слезете и да повървите пеш.

Ето как изглеждат влакчетата

Може да натоварите багажа си на ремаркето или както там се казва, защото влакчето се напълва и няма особено място за раници вътре, ако евентуално сте решили да помъкнете повече нещица с цел да бродите из околността. Влаковете от пролетта са през 1 час, така че, ако сте от бързаците, може да разгледате набързо в рамките на това време. Ние поостанахме повечко, защото гледката си заслужава (след няколко снимки ще я видите, макар че на снимка е едно, на живо е друго).

Така че може и да се разходите просто с фотоапарат в ръка, като този тук с каубойската шапка.

Още не съм прехвърлила филмчетата от камерата, ако успея днес да го направя ще ги пусна.

Един италианец или италиански говорещ швейцарец на средна възраст, но определено конте, хвана във влакчето за слушатели група младежи и определено много увлекателно разказваше, не че го разбирах (150 удара в минута този - устата му като картечница :))), защото младоците всички го зяпаха и слушаха с интерес. То и аз така, макар че почти нищо не разбрах :))

По пътя към върха.

Не се върви много, направили са го така, че и пишман планинарите като мене :)), да имат възможност да се насладят на гледката от високо, а тя определено си заслужава.

Има и обсерватория и предполагам, че някой от служителите е направил красивте снимки, продаващи се под формата на картички, защото ми се струва, че голяма част от времето е мъгливо и си е истински късмет човек да уцели ясно време и да направи наистина хубави снимки към езерото.

Ето и моята най-ставаща, ако това въобще може да се нарече ставащо за гледане :))

Но наистана и много впечатляваща гледката наживо!!! При ясно време, както вече казах, красотата е още по-голяма (поне така бе показано на въпросните картички).

Може да си направите разходка по маршрутите, да опънете някой парашут, да покарете велосипеди или просто да се забиете в кафенето при върха и да си хапнете и пийнете като "истински" планинари :)

Гледка към съседния висок връх - висок, висок, колко да е висок :)))

Други пък опъват фотоапарати и снимат ли, снимат...

Трети си почиват активно :))

Разходихме се малко и хайде обратно на влакчето. Ако имахме повече време, със сигурност щях да навия моя да слезем пеша (аз не мога да се катеря, но мога да слизам :))) И на Витоша като ходим, аз на лифта, моят пеша, срещаме се горе и после двамата вече заедно пеша, но аз съм първа и в двата случая :)))

Имаше много дечица с родителите си, някои сърдити, като това на снимката, други като мен :)) не чак толкова...

Следва продължение...

Езерото Комо

2011-05-29T11:00:00.005+03:00

Най-сетне се наканих да напиша нещо за последното пътуване :))

Ще пропусна Скандинавието, после ще се върна на него

Пристигнахме в късния следобед в хотела и веднага на малка разходка, докато не се е стъмнило. Собстеникът на хотела, един много спаружен :))) италианец на средна възраст, ни обясни какво по-забележелно има в селцето им Лаглио - всъщност, то освен вилата на Джордж Клуни и самото езеро, другото си е типична северна Италия - докато свърши едното селце и моментално започва другото, а дори и да няма табела, че има такова, то къщи, постройки и от двете страни на пътя не липсват (по принцип).

По стълбите към хотелската стая човек трябва да се бори с кашони хаха

Тесни улички, много каменни стълби, типични италиански къщи от градски стил, това видях в Лаглио, както и в околните селца.

И богаташки къщи, разбира се

Виличката на Джордж Клуни

Както и типични за по-бедничките

Вечерта, както и през целия следващ ден, и на по-следващата утрин, една мъгла се носеще над езерото, която малко затормозяваше очите и пречеше на пълното удоволствие от иначе хубавата гледка наоколо.

Лодчици, бързо каране, тести улички, на някои места липсват и тротоари, та хората се движат по платното.

Но да разкажа за въпросния хотелиер, който ми приличаше малко на преминал на другия бряг, но това е без значение. Сядаме вечерта в хотела на ресторанта, защото ресторанти много, да не кажа хич нямаше в околността, освен ако не идеш с кола в някое друго селце. Няма меню!!! Гати! Той щял да ни разкаже какво предлагат - равиоли, лазаня Болонезе, спагети Болонезе. Това е!!! Питам аз за спагети Карбонара - няма! Хубаво! Мъжът ми ще пие бира, а аз бяло винце. Този веднага каза, че бирата е безплатна, сигурно с надеждата и аз да си поръчам, но аз - не, не щЪ. Връща се след малко и ми казва, че имало една порция спагети Карбонара. Хм, как пък изведнъж се намериха? Но както и да е. Ще ям! Носи спагетите - няма да ги коментирам, носи лазанята - Мишо това си поръча - брех, то едно разпльокано, да пърхаш с мигли. Ако не знаехме какво сме поръчали, мъчно щяхме да се досетим какво е. Носи бирата - покрай гърлото на бутилката от вътрешната страна, нещо като мая, на вкус - киселаж. На етикета пише, че срокът е до януари месец, т.е изтекъл преди четири месеца. Връщаме бирата, тоя се извини през зъби и донесе друга бира, този път читава. Италианецът сигурно ни благослови мислено, но какво да правиш - излагация. Не ми се мисли какво имаше в яденето, кой знае дали не бе от развалени продукти, но беше що-годе вкусно, макар че моята лазаня е много по- :)))

Банята и тоалетната толкова тясни, че с мъка можеш да се завъртиш. Мина ми през ума да ги снимам, но си казах, по-добре да не се сещам повече за тази порнография.

На сутринта закусчицата италианска беше, но по-италианска не бях яла в Италия. Обикновено кафето, капучиното и разните модификации са на корем, макар че кой ще пие толкова, но тук си избираш нещо, носят ти го в чашка + малко кроасанче, при това отвътре много, много сурово!

Както и да е, ще минем и без закуската :)) Тук трябва да отбележа, че въпросната сутрин, кибичихме около час, защото нямаше на кого да оставим ключовете - неделя тия къртят яко. Дойде млекарят, дойде хлебарят, дойде и още някакъв - чака, чака и накрая си тръгна, но ние продължихме да чакам хахаха

Тръгнахме за Лугано, като на границата, която обикновено си я минават без проблем италианците, нали се сещате, че с кола с български номер, няма как да е без проблем :)) На по-голяма проверка не съм била подлагана досега. Швейцарците такъв преглед ни удариха, та чак и пръстови отпечатъци ни взеха. Сигурно имаме престъпни мутри :))

Разглежаха ми принтираните страници с карти и разни отметки какво трябва да се види, написани някои на български, други на английски, а закръгленият като бъчва швейцарец и тях ги чете - всичко разбра, особено написаното на нашенски хаха

В чаната си имах три телефона - български ли били? :)) Всичко в порфейлите бе разгледано - банкнота по банкнота, карта по карта. Моят влезе в една стаичка на преглед - по едни долни гащи останал :)) , аз се разминах само с леко обарване от дъртаци :)) Кибичихме около час и аз почнах яко да нервнича, май им стана ясно, че недоволстваме и насладата им бе вече пълна, та решиха да ни пуснат. Тези швейцарци си бяха италианци ;) - ни английски, ни немски, ни френски, само италиански шпрехат, за разлика от хотелиера ни, който много езици знае, ама му се разбира с мъка, щото фъфли :))

Та стига съм мрънкала :)) На излизане проблеми никакви нямахме, както и на следващия ден при повторното влизане в Швейцария, но от друго място, даже младежът митничар бе много любезен.

Следва продължение >>

Магдебург - тишина покрай Елба

2011-02-10T16:54:00.001+02:00

Магдебург e разположен покрай бреговете на река Елба и е един от най-известните източните немски градове, най-вече поради своята катедрала. Градът има дълга история като културен и търговски център. Това, заедно с изключително благоприятното му местоположение от военно-стратегическа гледна точка, му позволило бързо да се развие.
Няколко сгради свидетелстват за власт, влияние и способността на хората, виновни за тяхното изграждане. Сред тях е готическата катедрала, която е най-високата в източна Германия, романският манастир и сградата на общината.
За съжаление, развитието на този град не винаги е било възходящо. Фазите на икономическия растеж и културен напредък са били внезапно прекъснати от моменти на унищожение и смърт. Градът търпи много разрушения по време на Тридесетгодишната война. На 10 май 1631, градът е сринат до основи. Едва ли някой си е представял, че такава ужасна трагедия ще сполети гражданите на Магдебург втори път, макар и няколко века по-късно. На 16 януари 1945 г., градът е отново разрушен, този път от британско-американски въздушни атаки към края на Втората световна война.

Разходката би могла да започне вълнуващо, особено ако се качите на балон в покрайнините на града и така отвисоко разгледате Магдебург.

Милениум кулата, намираща се в един от парковете на града и част от ботаническата градина, съответно на първата и втората снимка.
За съжаление не можахме да влезем нито на едно от двете места, тъй като преди 15 минути бяха затворили. Единственото утешение бе да снимам през оградата. Кулата символизира хилядолетното развитие на човечеството и нейн малък макет е изложен в "Мини Европа" в Брюксел (оттам научих за нея... и първата работа, след като се настанихме в хотела, бе да се отправим натам, но както казах вече – уви). 60 метровата й височина я прави най-високата ламинирана дървена кула в света.

Малко от съвременния вид на града

Блок aла соц.

Зелената цитадела. Нарича се Зелена (въпреки, че е розова) заради покрива, покрит с дървета и цветя. Според архитекта й, правите линии не са полезни за човека и това е причината да ги избягва.

Църкви и манастири и тук не липсват

Катедралата. Тя е първата готическа катедрала в Германия. По време на І световна война прозорците й са били изпочупени, но през ІІ, част от нея е била и разрушена.

Най-прочутият гражданин на Магдебург е Ото фон Гюрике, чието име носи и местният университет, в който учат и много български студенти. Известността му се дължи на изобретенията му - вакуумната помпа и барометъра, както и на демонстрацията на силата на атмосферното налягане, която била доста впечатляваща - изтеглил въздуха от кухо метално кълбо от две полусфери
и впрегнал във всяка полусфера по осем коня, с идеята да покаже, че няма да се справят с отлепването им една от друга и... успял (първата демонстрация, която организирал била в Регенсбург, но с 30 коня).

А най-впечатляващото нещо е водният мост над Елба, който е замислен още през 1919 г, но строителството е отложено по време на ІІ световна война. Едва след края на Студената война е подновено изграждането и през 2003 г мостът е завършен. Има две пешеходни зони и си е определено доста интересно място. Целта е осигуряването на воден транспорт чак до Берлин, и е постигната.
снимката е от интернет

Дотук с историята. Лично мнение – това не е мой тип град. Да, приятно градче, но след 8 вечерта сякаш всичко замира. С потрес установихме, че трамваите, които ни вършеха работа, се движеха някъде докъм споменатия вече час. Пулехме се, зверихме се, накрая решихме, че нещо ние не разбираме на разписанието и най-добре ще е да попитаме някого от местните. Една девойка ни просветли, че правилно сме разбрали (подейства ми като удар с мокър парцал по главата), но все пак имало няколко линии, които се движели до малко по-късно. Така или иначе, видяхме, че наистина не им трябва транспорт след осем – сякаш бомба бе паднала, такава пустош.

И накрая, за капак, трябваше и да прескачаме ограда. Добре, че никой не ни спипа, че иначе щях да потъна в земята от срам. Ама пусто, как да се върнеш да заобикаляш (а то си бе доста за обикаляне). Тъкмо сме на една ръка от хотела и опппа – вратата, която през деня бе отворена, сега вече бе заключена. И не стига, че вървяхме към 2 км, щото транспорт нямаше, ами и да обикаляме още. Моят скочи бързо-бързо, та и аз след него – да не остана случайно (българска ни работа ).
(то това си е за срам и да го споменавам, но екшън героите не познавали срам )

Люлката на Саксония - Майсен

2011-01-19T08:26:00.001+02:00

Майсен е неголям старинен град в Германия, в област Саксония, разположен на река Елба. Известен е в цял свят, благодарение на несравнимия порцелан. През 929 година крал Хенрих І построил военно укрепление на скалисто място покрай брега на Елба. Наоколо се заселили хора, и през 1205 година за Майсен вече се споменава като град в историческите хроники. За щастие градът не е пострадал при бомбандировките по време на ІІ световна война и до ден днешен изцяло е съхранил готически и ренесансовия си облик.

Тук се намира и считаният за първия замък в Германия, Албрехтсбург. Представлява прекрасен пример за прехода от крепостна към дворцова архитектура. Днес той е превърнат в музей, в който се провеждат концерти. Може да се дегустират и вина – бели и червени, ликьор. Хълмистите терени около реките са много подходящи за отглеждане на винарски сортове лозя. Все още си пазя едно шишенце ликьорче от замъка Сунек покрай Рейн (което ме подсеща да му видя скоро сметката).

Фрауенкирхе е най-известната църква в Майсен. Строителството й продължило от 1457 г. до 1520 г. 37 порцеланови камбанки украсяват църквата. Направени са през 1929 г., когато се е чествало хилядолетието на града.

1708 г. влиза в историята като година на раждането на европейския порцелан. До този момент монополисти в тази сфера са били китайците. Именно в Майсен през 1708 г. е направено знаменитото откритие – формулата на финия порцелан. През 1710 г. започва промишленото му производство, неотстъпващо по красота и качество на източно-азиатския. Манифактурата процъфтявала и прославила Майсен из цял свят.

Прочутият майсенски порцелан

Из майсенските улички
Саксонска носия (като видя някого с народно облекло и бързам да снимам, но тази бабка без малко да я изпусна)
Нямахме намерение да ходим в Майсен, макар че беседвахме просто така, когато гледахме картата, че този град и Йена са наблизо... и както уж пътувахме за Магдебург, така нещо му щукна на мъжа ми да отскочим и до Майсен - би било интересно да видиш един град през вече недетските си очи. Това, което някога те е впечатлявало, дали и сега би? Отговорът е положителен, макар и спомените да са твърде избледнели.

И накрая... хората си тръгват от Майсен с порцелан, а аз с нови маратонки.

Немската Флоренция - Дрезден

2011-01-03T10:41:00.000+02:00

До полицията успяхме с упоритост да намерим място, за да паркираме колата (няколко кръгчета из паркинга, и късметът ни се усмихна в лицето на излизаща кола).
Наскоро даваха по btv филм за Дрезден по време на Втората световна война и в съзнанието ми се запечатаха хилядите избити, разрушенията и един тон, вдигащ се прах след бомбандировките. За жалост градът не е имал късмета да оцелее и голяма част от историческите забележителности са построени наново. Човек, тъй както е надарен да извайва умопомрачително красиво, така е и способен със същата сила и хъс да руши.
Величествените сгради, пищно украсени, се извисяват грандиозно покрай брега на реката или недалеч от нея, и спират дъха на човека. Аристократизъм лъха отвсякъде (не говоря за съвременните постройки).
Фрауенкирхе (църквата на Дева Мария)
Още през 11 век на мястото на днешната църква е имало друга, но доста по-малка. В началото на 18 век тя станала твърде малка за разрасналия се Дрезден и градската управа решава да построи на нейно място нова, но доста по-голяма. По чудо църквата оцелява след бомбанировките, но само два дни след тях се срутва заради пясъчника, който се намира под нея.
Fürstenzug - дълъг стенопис украсява стената. Известен като шествието на принцовете или Fürstenzug на немски език, той изобразява един парад на владетелите. Общо 35 първенци са показани, яздещи коне, докато други хора ги придружават. Името на всеки владетел е изписан под неговия образ. Шествието на принцовете първоначално е било рисувано между 1870 г. и 1876 г. Когато циментова замазка започнала да се влошава, тя е заменена между 1906 г. и 1907 г. с почти 25000 керамични плочки от майсенски порцелан. Плочките пак по чудо оцелели след бомбардировките през 1945 г.
Река Елба

Сградите покрай Елба са внушителни (катедралата Hofkirche, кулата Hausmann, Georgenbau)

На площада Theaterplatz (на втората снимка е операта, която на два пъти е била разрушавана. Първият път при пожар през 1869, а вторият - по време на ІІ световна война). На третата снимка - трабант-лимузина.

Цвингерът

В Дрезден Zwinger Palace е най-известната забележителност. Цвингерът със своя голям вътрешен двор е бил използван за празненства, турнири и фойерверки. Комплексът е построен между 1710 г. и 1732 г., включва шест павилиона, свързани с големи галерии. Тук може да се види "Сикстинската Мадона".

Малко от по-съвременния облик на града

Спирка "Красавицата" - Прага (II част)

2010-12-20T10:31:00.000+02:00

Под Пражкия замък се намира Мала страна. Магазинчета, бирарийки... На последната снимка фонтанът е доста оригинален - въртят си наляво-надясно дупетата и съответно се облекчават мъжките фигури (ефектът на бирата). Всеки гледа да измисли нещо, с което да привлече повече клиенти - бизнес! Ако имате време може да се отбиете и "У Калиха" (кръчмата на Швейк). Хашек е пиел бирата си и творял. В ресторант "Славия" Алеко Константинов е писал части от "Бай Ганьо", а Райко Даскалов е бил убит в една от пражките улици.Уникален светофар, т.е. светофарът е поставен на необичайно място. Толкова е тясна уличката, че за да не сблъскат хората, вървящи в противоположни посоки, са го монтирали. Чудят се каква атракция още да вкарат в и без това доста атрактивната дама Прага. Пражката Венеция. Съвсем наблизо е живял Гогол и това е било любимото му място (това го чух от екскурзоводката, която разказваше на група руски туристи. Интересни данни предоставяше, но малко прекаляваше и залиташе в художествено описание, а време за поетични излияния нямахме, та трябваше да се разделя от групата им)Карловият мост. От единия му край има две кули, а откъм стария град - една. Множество статуи, между които и на братята Кирил и Методий, може да се видят, както и да се пипнат. Една определено бе цел на маса народ - докосването предполагам носи някакъв късмет ли, що ли? (на третата снимка) Нещо като конкуренция на статуята на Жулиета, само че на мост. Художници, певци, както и един дядка, свирещ на латерна разнообразяваха обстановката от тълпи туристи.
Гледката от Карловия мост е наистина красива. Корабчета, лодки, на каквото решите можете да се повозите и да си направите хубава речна разходка по Вълтава. Негри, облечени като моряци (само негри и изключения не се допускат) ви приканват да направите едно водно турче. Сградата със светците, която ви посреща, преминавайки моста и стъпвайки в Стария град, е също доста интересна
Бизнесът със сувенири в Прага се държи 90% от българи. В първото магазинче като влязохме, за да си търся лъжичка, продавачът ни приветства с "Добър ден!" и ми показа къде са въпросните. Е, аз си купих от друго магазинче, пак от българин, само че в началото ни дрънкаше на английски - странно, при все че ние от време на време с мъжа ми си говорихме на български коя е по-хубава и т.н. Изведнъж като превключи на български сувенираджията, та чак ме стресна. Поговорихме си какво става у нас, как е животът в чешко, накъде сме поели. С учудване установих, че най-интересното нещо на Дрезден за нашенеца е строежът на няколко мола в централните части на града. Това пък ме подсети как веднъж като пътувахме с няколко души още, единственото, което представляваше интерес за тях бяха супермаркетите. Да се разглеждат градовете? Луда ли съм?Из Стария град. Скулптурите на яките мъже на втората снимка ги асоциирах с елинските титани, но сигурно не това са имали предвид архитектите.Ретро автомобилите също са хит в чешката столица и ако имате време и достатъчно финанси, можете да се повозите на някое старо излъскано возило. А може и да си починете в някое от заведенията, а такива не липсват.Chram Matky на първата снимка. Останалите снимки са от сградите на централния площад, на който бяха опънати едни павилиони за ядене - наденици, хотдоци, печени прасенца, еврейска кухня. Докато се чудех дали да не пробвам последната, и манджичките бяха ометени. Гладен народ, ей. И тъй, минах без еврейското - на чешко го карахме (кнедли не яжте - гадни са, май и друг път съм го казвала).Една хубава пражка девойка на първата снимка, а на последната дядото свиреше божествено на саксофон.Часовниковата кула Орлой (от 15 век). Монтиран е астрономически часовник, показващ движението на Слънцето, планетите, зодиите, календар на месеците и показващи се апостоли. Часовникът на всеки кръгъл час се раздвижва - през малките прозорчета най-отгоре се показват апостолите и някои от фигурите, красящи кулата също започват да се движат. Това естествено е на фона на музика. Както каза една италианка "хубаво, хубаво!".
Ето как се движат фигурките

За конете е нужна вода. От време на време мият, но това което ме учуди бе монтираният водомер.Прашна брана. Кулата е била един от ходовете на стария град. Била е използвана за съхранение на барут и това е станало причина да се нарича така. На втората снимка е Obecni dum. На третата е Националният музей, а на последната - Народният театър.Танцуващата къща, която е вдъхновена от танците на Фред Астер и Джинджър Роджърс. И отново... Вълтава. Съвсем наблизо една девойка, возеща се лодка с приятели, слезе отстрани на тясната ивица и... О, Боже! Голям зор ще да е видяла. Облекчена, бързо настигна останалите от лодката, припкайки с невероятна ловкост по ужасно тясната ивица. Ами, ако я бяха зарязали? В Прага на два пъти се засичахме с един познат на мъжа ми. Голяма приказка му хвърлиха. Те толкова в България не са си говорили, колкото тук, но така е - сладко е като срещнеш българин, еле пък познат. Посмяхме се с него (голяма терца) и се разделихме - ние за Дрезден, той и синът му за Мюнхен.

Да обобщя - много хубав град. Ако Елизабет (датската ни домакиня) го бе посетила, нямаше да твърди, че Копенхаген е най-хубавото място на света - равностойни са.
Ако имате възможност, то непременно идете да видите тази европейска красавица Прага

Спирка "Красавицата" - Прага

2010-12-16T10:47:00.000+02:00

Леко встрани от централната част на Прага имаше ремонт на една от главните улици и макар да отклоняваха движението, все пак успяхме да намерим кварталчето Lysolaje. Входът към него е едно невероятно тясно мостче, под което минават автомобилите и по което бяха останали следи от някои от тях (опирали са). Тесни, виещи се улички, по които едва минава малко по-голяма кола, като тук-там се разширяват и точно тези участъци се използват за разминаване (и градски автобус се движи по тях). Хълмисто място, наклонът е голям, представям си зимата какъв зор е. Малко се лутахме докато открием хотелчето, но учудващо бързо все пак (бях на мнение, че ще се въртим минимум час из квартала). И ето го и него, както и околните постройки (на последните две е полицейското управление, което бе точно срещу хотела)

Кварталната кръчма е долепена до полицията. Носеше се музика и пиянска глъчка от въпросното кръчме, което се води ресторант. Сватба! Малки шеферки излизаха от време на време да се гонят, сядаха на стълбището и май белите им роклички вече бяха станали сиви, но това да им е проблемът. Гледаха ни си интерес, докато си сваляхме багажа от колата. Рецепционистката как се бе подготвила... връчи ни карта на града, на транспорта, че и на кварталчето. Останах изненада от стаите. Много добре изглеждаха, банята също. Определено е по-добре от Ibis-ите. Сигурно и за това бяха трите звезди. Свечеряваше се и се разходихме из квартала. Тишина, тук-там се чуваха детски викове и смях от дворовете на къщите. Местната бакалия, в която продаваха билети и за градския транспорт затваряше, само един супермаркет, който се държи от китайци все още работеше, както и кръчмето със сватбарите. Най-доброто решение бе да си лягаме, както сме уморени от път, а утре бодри и отпочинали да се разходим из Прага (силно се надявах този път да видя как се въртят фигурките на часовника).

На сутринта поехме към замъка Храдчани от 9 век. Отличава се с внушителните си размери. През годините е търпял промени в облика си, следствие на "капризите" на владетелите му. Автобусът беше точен - на минутата пристигна. После хванахме метрото и слязохме в подножието на целта. Оттам едно катерене малко му хвърлихме (не беше кой знае какво, но не очаквах, че ще е толкова топло и се започна едно събличане...) Около входа на замъка се отглеждат лозя. Може да седнете да разтоварите и в някои от заведенията и да пийнете едно винце, само препоръчвам да е на излизане от крепостта, че да не направите някоя беля от терасите или помещенията за мъчения). Гледката, която се разкрива към града е страхотна.

Може да се разходите из уличките зад стените на замъка безплатно, но ако искате да разгледате някои от забележителностите трябва да си купите билет. Според обектите цените са 250 или 350 крони. Мисля, че имаше и някакви фамилни, но може и да греша. Множество музеи, сред които музеят на играчките, но като видях плакат, че гостува прокълнатото злато на инките и забравих за всичко останало. За съжаление не разрешаваха да се снима, но да не направя дори една снимка на излезлите изпод ръцете на фаворитите ми творения, просто бе непростимо!!!

Табелата на музея на играчките (на първата снимка) и малко проснато пране, използващо се за декор (на втората)
Занаятчийско-търговската уличка при замъка След уличката вляво се намират помещенията за изтезания. На едни окови имаше вързана мартеница (на втората снимка)И точно до тъмницата пък са ей тези хубави розиИз уличките
Малко възстановка - едни коват желязо, други шият... кой за каквото е "учил".На площада, наблизо до замъка (St. Vitus, построена за шест века - на първата и втората снимка)

Криптата - гробниците на чешките крале. На третата снимка може да се видят в стъклото отдолу човешки кости. Уж беше забранено да се снима, а народът щрака ли щрака с фотоапаратите си, че и със светкавици. Е, аз да не съм по-долу от тях? И това бе причината да се присъединя към групата им.

Замъка Храдчани и наоколо
Вътре в замъка На терасите на замъка и гледката от тях

следва продължение >>

Първа спирка - Братислава

2010-10-08T13:23:00.000+03:00

На излизане от България голямо чакане падна. На границата се бяха струпали маса коли, прибиращи се от родните си места в Турция и установили се на запад съседи. Една бабка туркиня, с много шарени шалвари, също толкова изрисувани блуза и кърпа на главата, явно я беше подбрал мъжът й, буташе колата (колко ли гориво щеше да изгори, ако не бе загасил колата?). Определено имаше нужда от физическо натоварване. Въпреки гъзурченето, явно тя бе шеф-диригентът, защото сочейки с пръст направляваше кой къде да придвижи колата си (командореше родата, мисля). Голямо престрояване, голямо нещо. Човек да не си остави дистанция малко от предишния и веднага хоп... и се намърдват. Сякаш това място го пазиш специално за тях!
Минахме след дълго висене, но на унгарската граница пак ни чакаше същото. След като и там се настояхме и отбихме да си вземем винетка, един унгарец се лепна да мие стъклото на колата. Няма отърваване, ей! Той пък не щях форинти, искал евро. Абе, я вземай каквото ти дават и се разкарвай. Никой не го е молил да "мие" стъклото, по-скоро той на нас трябва да плаща, че ни забавя и второ, че добре зацапа.
Най-сетне стигнахме Братислава. Първото, което ни се наби на поглед бе замъкът. Снимката е направена през колата, надявам се за което ще бъда извинена.Естествено, нали си ме знаете, това трябваше да се види и от близо, пък и сега имахме повече време.
Издигнат на върха на хълм, от него се открива красива гледка към града и тихия, бял Дунав. Една от уличките, по които може да се стигне до замъка.Съвсем наблизо до замъка, може да се види и това. Не разбрах какво точно е, но на мен ми прилича на някакви крепостни стени, останали от едно време.
Старият град на словашки е "stare mestо" и е същинският център, към който се стремят туристите. Времето бе слънчево, но много духаше вятър. Направо ме "ошуштя", както се вижда на втората снимка. Има много статуи на хора - странно и забавно, както и хора, правещи се статуи (на последната снимка)На големия площад се намира Народния театър, както и много павилиончета за хапване от местната кухня и пийване (последното, разбира се е бира). Пощеливите да не гледат! (печеният лук е голяма вкусотия) Наденичката бе ужасно мазна, но и също толкова вкусна. Да си призная, не й простих. (ама как не ме бе срам да лепна театъра до наденицата)
Ресторантът UFO, имащ формата на летяща чиния, издигната високо над моста (на първата снимка) и гледка към Дунава (на втората снимка)

С няколко думи - Братислава е хубаво малко градче, което е било столица на Унгария (от обсадата от турците на Виена до края 18 век). Кръстена е на средновековния бохемски владетел Бретислав I.

След като купих няколко сувенирчета (скромна работа), отпрашихме да спинкаме в Прага. Чао на малката сестричка и здравей, каки!

Дъждовният Залцбург на Моцарт

2010-09-10T08:17:00.002+03:00

Макар и мокро, все пак е хубаво и много размазано :)))
Градината на двореца "Мирабел", която скоро прочетох някъде, че се нарежда сред десетте най-красиви градини в света, бе първата ни спирка. Палатът е построен през 1606 година, но незнайно защо не ми се видя много величествен, макар и да не можах да го обхвана с фотоапарата и се наложи да снимам макета, изложен вътре.
Паркът не е особено голям, но има много цветя, предимно рози (май месец). Само на няколко крачки встрани младоженец носеше на ръце своята булка (ама и те какъв дъждовен ден са улучили за сватба)На първата снимка е църквата Dreifaltigkeitskirche, а на втората някаква скулптурна приумица пред хотел Bristol Къщата на Моцарт, където днес се провеждат концерти. Ние изпуснахме последния, но пък разбрахме, че някъде другаде в по-късен час ще има отново. На втората снимка е дворчето отзад, на третата - фонтаните, които ги наричам "изпод плочките"Малките улички из стария град с висящите табелиСувенири, шоколадови изделия и бонбони „Моцарткугелн“ да искаш... тук е раят.По всяко време от годината можете да си купите великденски яйцакакто и новогодишна украса.А също и национални носииКапителплац е най-големият площад в старата част на града. Ако сте от вярващите на поверията за сбъдването на желания при хвърляне на монета във фонтани, то не пропускайте да се възползвате от тази възможност и тук. Някога във фонтана "на желанията" Нептунбрунен са поели конете.
Тук се намира и катедралата, на чиито врати са изписани години, през които съответно е била построена и разрушавана (след пожари и след Втората световна) - 774, 1628 и 1959. Много народ се стичаше към храма и понеже преди това прочетохме, че в някаква църкава ще има концерт на Моцарт помислихме, че за тази ще да е ставало дума. Хайде и ние вътре (бях като мокра кокошка, наистина). Седнахме на пейките, посъблякох се да се поизсуша, но къде ти... маратонките сякаш бяха побрали цялото Средиземно море. Както и да е, по едно време жена започна да реди някакви молитви, реди ли, реди, а музика - йок. Наоколо много младежи, сякаш тук е най-големият купон на годината. След като се разбра, че концерт няма да има, най-накрая се изнизахме и отидохме да хапнем нещо - да не повярва човек, но ме пуснаха с навити крачоли в ресторанта.

На площада се намира и новата сграда на резиденцията.Няма начин да не съзрете крепостта Хоензалцбург, която се забелязва от много места от града, но от площада като че ли се вижда най-добре. Всъщност, оттук е и пътят, ако реши човек да се разходи из неговите коридори. За последното има два варианта - пеш, по множеството стъпала, виещи се към върха или с влакче. Вторият вариант не е за изпускане, защото си е тръпка. По стръмния наклон как се качва и спуска това чудо. Напомня леко на цитаделата в Динант (Белгия) с тази разлика, че там за превоз се използва лифт. Млада австрийка управлява влакчето, дано само да не му откажат спирачките някой ден... Крепостта е една от гордостите на Залцбург, датираща от 11 век. Смята се за най-голямата в Европа.

След 19.00h цената за возене с влакчето се намалява с 50%. Това естествено се разбира, чак когато удари въпросният час. Защо? Ами никъде няма упоменато намалението, но не знам защо мъжът, продаващ билетите ни информира за това (оставаха около десетина минути до 19) и ние естествено, решихме да изчакаме. Отдръпнахме се леко встрани, а през това време други зяпачи, с индийски корени, се появиха. На касата този им взе парите като "стой та гледай" (ни дума за изчакване не обели на църните), ония се качиха във влакчето без и да подозират, че са жертва на расистки възгледи. Те чакат във влакчето, ние чакаме извън, с тази разлика, че ще пътуваме на половин цена, а те не. И така... удари часът на намалението, една жена обърна табелката с цените, които висяха до този момент и на гърба се видя вечерната тарифа (опасни са, ей). Купихме си и ние билети и се отправихме към атракционното влакче.
Крепостта не е кой знае какво. Оръдия, коридори, зали, в които се организират концерти с музиката на Моцарт. Някои от снимките ми са на петна заради дъжда, който ту спираше, ту почваше, като на моменти валеше като из ведро. Но гледката си заслужава. От високо Залцбург и реката, минаваща през него, дори и в неприятно време не бива да се изпуска. Какво тук значат някакви си мокри панталони?
На първата снимка в червено съм заградила пътя на влакчето, а на втората - крепостта, гледана от площада.
Стълбището, на което моя милост се предаде от умора, поседна, нави си мокрите крачоли и само дето не задрема.

От магистралата може да видите ето това например (старите неща ме привличат с пълна сила)Ако се отбиете в Розенбергер, няма да съжалявате, най-малкото може да пийнете едно кафе, срещу което ще получите безплатна порцеланова чаша по ваш избор, да хапнете и да починете, събирайки сили за път.
И австрийските Алпи (хората строят пътищата, изливайки бетон с дебелина над 15 см, а не замазват положението като у нас и след има няма година-две, дупките са ни отново налице)

Херенхимзее - дворецът в езерото

2010-08-23T22:06:00.002+03:00

Това е третият от дворците на крал Лудвиг ІІ Баварски. Намира на най-големият остров (Herreninsel) в най-голямото баварско езеро Химзее (Chiemsee), между Мюнхен и Залцбург, като отклонението от магистралата, свързваща двата града е незначително за последващата гледка, откриваща се пред очите на пристигащия. За избралите варианта железница, от гарата в Приен тръгва историческо парно влакче, което стига до брега на езерото, но разстоянието е съвсем кратко 2 км, така че може да се повозят на тази атракция.
Ето какъв пушек и врява вдига въпросното (видеото не е мое)На пристанището трябва да се качите на корабче, което ще ви отведе до остров Херрен (Мъжки), на който се намира баварският Версай.
Докато пътувате с кораба можете при хубаво време да се порадвате и на величието на Алпите (езерото е в подножието им)След като се пристигне с корабчето на острова, на нужни около 10-15 минути ходене пеш по равно, но може да се повози човек и на каруците, които са не една и две. Касите са в непосредствена близост до пристана, така че не ги подминавайте, ако решите да влезете да разгледате двореца отвътре (все пак за какво сте били толкова път). Навсякъде има обозначения, благодарение на които шансът да се загубите е нулев. Ако сте се уморили от разходката и ви се хапва и пийва, можете да се отбиете в бирарията (на последните две снимки)Зеленината е навсякъде.
В началото времето бе мрачно и се канеше всеки миг да завали, но после като пекна едно ми ти слънце... даже сладолед си купих от корабчето на връщане.След като се разходите малко и се порадвате на чудната природа и свежия въздух, целта е неусетно достигната. Лудвиг ІІ купува острова през 1873 г. с мисълта да построи на него новия Версай. Всъщност, мястото до Етал, където сега се намира един от дворците му Линдерхоф, е било планувано за дворцовото копие, но теренът се оказал твърде малък. При пребиваването си в Париж самотният крал изучавал архитектурата по времето на Лудвиг 14, на когото подражавал. В двореца има 70 стаи, от които 50 никога не са завършени. Лудвиг живял тук за общо само 10 дни през септември 1885. След две години и островното бижу отваря врати за туристите. Съдбата на кралската сграда е подобна на Нойшванщайн – за съжаление е недовършена.

Фонтаните в парка се включват на час по два пъти. Фонтанът с фигурите на Диана, Афродита, Венера и Флора.
Аз на коя ли съм се подпряла? Във всеки случай май е трябвало да се хвана за гърдата й, току-виж и тя е с дарбата на статуята на Жулиета. Малко по-надолу из парка обаче е като запустяло. В началото не изглежда така, но колкото повече се отдалечавате от двореца, толкова повече се приближавате до блато. Да си призная на мен и това ми харесва. Понякога даже се дразня от "стерилността" на градините. За мен последните трябва да са възможно най-естествени, с някоя малка пътечка, по която да минеш и да се порадваш на растителния свят. Сигурно това е и причината много от дворцовите градини, които будят възхищение у много хора, при мен единствено предизвикват свиване на устни (приличат ми на инженерен чертеж) Вътре в двореца са влиза само с гид, като обиколката трае около 35 минути. Снимките са забранени. Аз успях да снимам само това, обаче доста хора масово си щракаха. На последната снимка е лифтът, чрез който са качвали до трапезарията на краля отрупаната с ястия маса.Много злато и много майсенски порцелан - това мога да кажа за интериора. Лудвиг се стремял да възпроизведе Версай, но огледалната зала дори ми се видя по-хубава от тази във френския палат. Дълга е 98 метра, осветявана е от 33 полилеи и 44 свещници, в които горят 2 000 свещи.

Спалнята е в стил рококо, в преобладаващ син цвят, който както по-рано споменах, е любимият цвят на краля. Леглото е позлатено, а за бродирането на покривалото му 7 години 30 жени са се трудили. Тоалетните принадлежности са отново от скъпоценния майсенски порцелан.

Спалнята, залата с огледалата и банята (тези няколко снимки от вътрешността на двореца не са мои, забранено е снимането)Трапезарията е в стил рококо. Масата се отрупвала с блюда на първия етаж (както и в Линдерхоф) и се вдигала чрез лифт. Така Величието оставало само, без да му досаждат слугите (май е бил най-самотният крал на света). За съжаление историята на краткия му житейски път показва, че страховете му относно хората са били наистина основателни. На излизане от двореца може да видите препарирани прилепи или да погледате на камерите, предаващите на живо, летящите мишки из постройките на острова.След като разгледате или докато чакате да дойде часът, упоменат на билета ви, може да седнете в заведението в двореца, или пък да се разходите.

На острова се намира и манастир, основан през 8 век - манастирът на августинците. Съвременната постройка датира от 17 век и е в стил барок. Някои от прозорците са изрисувани странно. Днес в нея се помещават две галерии на съвременното изкуство – на Юлиус Ексетера и Малер, признателност към двамата художника,работили по тези места.
Някои от снимките са направени с телефона ми, защото пак проблем имах с фотото. Някои от хората, грижещи се за острова и двореца живееха тук. Чак бензиностанция си иматОбратно към Приен. Трябва да се внимава на кой от всички спиращи на острова корабчета се качвате, защото някои от тях продължават за Женския остров, на който също има манастир от 8 век, но за разлика от този на августинците е запазил голяма част от първоначалния си облик.На тръгване от Приен, в околността му може да видите къщичките за чудо и приказ (по моите стандарти). В тях се предлагат стаи, но хотелът в Залцбург бе резервиран отдавна, та това което съм си представяла като малка, когато четях "Хайди", го видях само отдалеко (снимките не са мои)И един съвет - ако не знаете нещо за какво е, по-добре не го пипайте. В тоалетната (ама и аз намерих за какво да разказвам), една италианка пусна монетата от 50 цента и натисна едно бяло копченце, което да ми бяха казали изрично да го търся, сигурно нямаше да го намеря. Къде го фиксира това... тц-тц-тц, след което последва леко пукване и ... язък за парите. Ако искаше да мине, трябваше още за една монета да се бръкне в джоба. Каква врява настана (те италианците нали са много "тихи"), та й казах на лелката да влезе заедно с мен. С моите пари се набутахме и двете (макар и да не е редно, но все пак си бе платила), но данданията не свърши...

Вечерни разходки из Мюнхен

2010-08-15T22:38:00.004+03:00

Вечерни разходки, защото при последното ми пътуване до този град, само от късния следобед нататък можех да се разхождам из централната част.

Една бърза разходка с мен, така както аз виждам централната част на баварската гранд дама - смесица от култури, архитектурен микс от съвремие и минало, приятни и любезни хора, много забавления, както и много шопинг...

Мюнхен е един от добре познатите на българина градове. Според някаква статистика, доскоро студентите ни в града са били даже повече от китайските, с други думи нашенци са били на първо място по този показател. Сега първенството е отстъпено, но затова пък българската следа се появява и в по-малките градчета. Всъщност, във баварската столица чужденците са доста, което неминуемо се отразява на количеството ресторантчета, предлагащи национални кухни.

Спомням си, че една вечер влязох в бирария, даваха футболен мач, което автоматично обясняваше защо мъжете преобладаваха. Дим от цигари, примесен с миризмата на хмел и виковете на въодушевените запалянковци, набързо ме отказаха да сядам. Едно кръгче бе достатъчно, за да установя, че за предпочитане бе хладината отвън. След няколко вечери, само че в центъра на града, почти същата ситуация, но без спорта. Изумително е как само една крачка те дели от тишината на вечерната улица и се озоваваш в пълна лудница. Предпочитам по-спокойните местенца, най-малкото можеш да чуеш собствените мисли в главата си, ако не друго. хахаха
Келнерите са предимно чужденци, облечени в народни носии, които любезно ти предоставят менюто, може и на английски, като те видят че бъкел не отбираш от немски. Една сръбкиня на средна възраст, даже бих казала малко над нея, с хубави черти на лицето, закръглена като буренце, но това само допринасяше за чара й, започна да ми говори незнайно защо на не съвсем правилен руски, което ме провокира да й говоря на български. Посмях се с нея от сърце (сбъркала си е професията - само за цирка е)
Баварската кухня е хубава, дотолкова доколкото харесвам месните им кулинарни шедьоври, но не мога да кажа същото обаче за кнедлите им, които са като гумени топчета (въпрос на вкус), както и зелето им (да не повярва човек, че допреди няколко години бях заклета вегетарианка)
Освен град, букет от националности и техните кухни, Мюнхен обикновено се свързва и с Октоберфеста. Ако нямате късмета да попаднете по време на бирения фестивал, то може да облекчите огорчението си с посещение на Хофбройхаус. В тази бирария започва бирения пуч, предвождан от Хитлер.

Няма да се превъзнасям с тинтири-минтири (разбирай художествено разтеглени "локуми", от които същественото е едва 10%), но няма и да мина само със снимки.

Ще започна с Мариенплац - централният площад в Мюнхен, защото разходките ми започваха именно от него - там слизах от метрото. Площадът се намира в средата на пешеходната зона и е една от основните забележителности на града. На него са разположени старото и новото кметство и разни фонтанчета. Също така тук може да намерите туристическа информация, както и да си купите сувенири, а за шопинг маниаците това пък е началото на Kaufingershtrasse с множеството магазини по нея. Наблизо е и църквата Фрауенкирхе.
На тази снимка в далечината се виждат кулите на църквата Фрауенкирхе. Вътре имат отлята стъпка на дявола. Ако сложите крак и той съвпадне с отливката, то вие сте дяволът. Двете кули са построени по-късно. Можете да се качите на една от тях и да погледате Мюнхен от високо. В града може да срещнете много магазинчета за шоколадови и всякакви сладкарски изделия, както и да си купите или просто да погледате порцелановите изделия, предимно декорирани в синьо.Баварците много уважават културата и спазват традициите си и като потвърждение на думите ми са националните им облекла, които както вече видяхте и в останалите ми статии, бяха носени и от млади, с или без повод. Ето и тук е така (на първите две снимки - дамата с кошницата и дядото с кученцето). Всеки гледа да припечели някое евро, както намери за добре - едни свирят, други измислят маймунджелъци (на последната снимка - младеж е сервирал главата си, но се криеше, ако някой иска да го снима, а не пусне парички в паничката му. Затова пък хората го целеха (не помня вече с какво) и той чат-пат се надигаше и попадаше във фотографския капан)
В магазина на Мерцедес В Националния театър гостуват световно известни звезди на операта и балета. През лятото се провеждат фестивали, привличащи вниманието на хиляди посетители. В репертоара на театъра са включени също така и различни шоу програми и мюзикъли.

Покрай Резиденцията - бившата резиденция на херцозите и баварските крале, сега е превърната в музей. Комплексът включва 10 сгради и 130 стаи. Първото здание е построено през 1385 г. Заслужава си да я посетите вътре, защото ще видите това
Odeonsplatz - голям и красив площад
Тук е Feldherrnhalle (на първата снимка) и Theatinerkirche (на втората). И двете сгради придават италиански облик на площада. Малко по-встрани е и портата за Hofgarten, която градина датира от 1613-1617. Siegestor (вратата на победата)Фонтаните на площад Stachus (на втората снимка се вижда и част от Двореца на правосъдието).
Всъщност, официалното име на площада е Karlsplatz, но мюнхенци в разговорите го наричат Stachus Трябва да спомена все пак, че Мюнхен има честта да съхранява в музеите и галериите си произведения на майстори като Рембранд, Дюрер, Рубенс и Леонарда да Винчи. Старата и новата пинакотека, както и съвременната, представяща изкуството на 20 и 21 век и считаща се за най-големия музей в света, със сигурност са едно от местата, които няма да разочароват ценителите. Така че, ако се разхождате през деня и спадате към последната категория, можете да се отбиете и там.

Вечер обратно към хотела се срещах с този великан. Американките явно не са минавали оттук, щом като на този все още му стои мъжествеността на мястото хахаха
И да завърша по федоровски... Една нощ в хотела се събудих от яко блъскане по вратата на асансьора. Човек бе заседнал. Беше ме страх, за да отида да видя какво става и докато се чудех какво да правя, блъскането изведнъж престана. В асансьора нямаше никого, но по пода имаше кръв и единият лост бе откъртен. Та така... и на немското да нямаш вяра. Оттогава не се качвам в асансьори в хотелите и пердаша по стълбите... с или без багажите. :)))

Еко селище "Синия вир", Медвен и покрай района

2010-08-12T14:49:00.001+03:00

Първата снимка, която направих, слизайки от колата е тази.Всички къщички бяха пълни (е, нашата не, защото бяхме направили резервация предварително). Еко селището се намира на около 1 километър от селцето на Захара Стоянов, Медвен, разположено в полите на Стара планина, близо до Жеравна и Котел.Верандата
Всяка къщичка се състои от две стаи, независими една от друга, така че може се наеме само една от двете. Разполагате с всичко необходимо за една спокойна и приятна почивка и всичко в старинен стил - е, банята не е :)))

Много лястовички и лястовичи гнезда. Май нямаше къщичка без такива обитателиЕдна вечер нещо драскаше по вратата. Хайде, то за мен е ясно, че ме е шубе, но не очаквах, че и мъжлето ще се стресне хахаха Тропах, светвах, брей, това нещо нахално, спира за малко и пак започва да драска. Всъщност, шумът бе по-скоро сякаш някой теглеше кабел :blink: В крайна сметка, нещото най-накрая си отиде и не ни излапа, както и спрях да плаша малкия, че има мечки и вълци наоколо Ресторантът, механа "Синия вир". Работи по цял ден, а кухнята, както се досещате е българска - като се почне от баниците, минаваме през агнешкото чеверме и свършваме с овче кисело мляко. Зад механата има малка зеленчукова градина, в която се отглеждат някои от продуктите, с които се приготвят ястията. Агънцата не знам откъде ги взамат, но зайчетата (има няколко рецепти със заешко)също са собствено производство. Зайчарниците са едно от любимите места на малчуганите, както и мястото с игрушки, малкото фонтанче на летния бар и голямото, лаещо по симпатии :))) куче, пазещо пауните.Интересна пърленка. Струва ми се, че бе прекалено тънка и се нуждаеше от повече масълце отгоре, но очевидно в различните краища на България, тези питки се приготвят по различен начин.
Бухтички
Басейнът
Някакво странно растение
Много пеперуди, както и насекоми, което е нормално при голямото пиршество, което им се устройва от множеството цветя наоколо.
Много джанки, толкова отрупани дръвчета с плод отдавна не бях виждалаОбширните ливади покрай еко селището са идеално място за свободно разхождащите се конеС тати на връщане от разходката в гората
Природата наоколо

Само на няколко метра от селището тече река, в която що камъни бяха захвърлени от малкото ми диваче... ама и големият дивак не изоставаше. Май няма деца, които да не се впечатляват от вода, пък било то под формата на море, река, локва...Срещат се и къпещи се, макар и водата да е доста студена
Синия вир. До водопадчето се стига лесно и за около 10-ина минути по утъпкана, почти през цялото време равна пътечка. Води се гвоздей на програмата :)))
Една разходка до селцето Медвен със сигурност ще допадне на любителите на стари къщи.
Срещат се както занемарени, така и много добре поддържани. Селото като организация е странно, разделено е на две, като между двете му части има учудващо голямо разстояние. Училище няма, разговорих се със собственичката на магазинчето за местни сувенири, от която научих, че момиченцето й, много красива малка госпожица, пътува до Котел, за да учи. Надничащо над сравнително високия зид цвете гергинаАз и малкото ми бръмбарчеМестни или кой знае, може пък да са гостуващи при баба и дядо деца, играещи на картиУличка в централната част на село МедвенКъщата на Захари Стоянов. За съжаление бе затворена за посещение, заради ремонт, но поне в дворчето успях да вляза.

Накратко... толкова :)))

Мюнхен - Ботаническата градина

2010-07-20T23:26:00.001+03:00

Ботаническата градина е една от най-известните градини в Мюнхен, радваща се на много посетители, любители на красотата във всичките й цветове. Основана през 1812 г, градината първоначално се е намирала в центъра на града, но по-късно е преместена в покрайнините му.
Тук се намират оранжерии, богати на растителни видове от цял свят, като 17 от тях са за разглеждане, а 8 са с обслужващи функции. На площ от 20 хектара е разположена външната градина, съдържаща около 10000 растителни видове. Поддържат се и хербарии, като броят на изсушените растения е внушително число - около 1 500 000. Отглеждат се и зърнени култури, както и аспержи, тикви и корнишони, много билкови растения, с доказани лековити свойства.

Ако се разходите из парка в края на април, то ще станете свидетели на този пъстроцветен килим от лалета. За съжаление, аз нямах този късмет, макар да харесвам много тези пролетни цветя (сигурно, защото ги свързвам с 8 март - на мама това й подарявах като малка) В края на май месец градината беше отрупана с цъфнали рододендрони (на първата снимка), привличайки насекоми, но като че ли най-масово се срещаха някакви жужащи екземпляри, приличащи на стършели. По алеята от входа откъм двореца, водеща към оранжериите, може да се видят и странни храсти, като този на втората снимка.Алеите в ботаническата градина Езерото до алпинеума и лилиите в него
АлпинеумътВидове божури
Макове (на първата снимка са турски макове, отличаващи се най-вече с огромния си размер, а на останалите - макове, в различен от стандартния червен цвят за това растение)Лилиите около оранжериите Вътре в оранжериите може да се видят обособени зони - мексиканска оранжерия, африканска, палмова, с орхидеиБромелия (в тропическите гори расте по дървета)
Литопс (живите камъни, на втората снимка) Телцата им наистина приличат на камъчета, а всъщност това са два дебели листа.
тези снимки са от сайта на ботаническата градина в Мюнхен, но по-добре да не си спомням защо Да се похваля и аз с моята домашна ехмея (вид бромелия), но все още не е разцъфнала напълно, но когато това стане се появяват и едни сини пъпчици - много красив цвят. Вече трети път ми цъфти, откакто свекървата ми я подари... Това екзотично цвете лъвска лапа (Leontochir ovallei) вирее в Чили - в крайбрежната зона на пустинята АтакамаМагнолии (намират се в югоизточната част на градината) и орхидеи Камелии (японските красиви цветя)Рози и пеония (божур)Този сорт рози са невероятно ароматни, по-ароматна роза надали въобще някога съм мирисала. За съжаление не помня вече името, а щях да си го запиша в телефона, но очевидно съм се разсеяла, след като данни по въпроса в него липсват.

Латинското название paeonia според една теория произлиза от тракийската местност Пеония, където растели много божури, а според друга, цветето е кръстено на Пеон, който лекувал с него хората, затова и пеони са наричани лечителите. Освен това, там където расте божур зли духове няма (за падащите си по мистиката - едно герданче от нанизани листа на божур и дяволът ще стои далеч от вашата шия)

Ако сте се уморили от разглеждане на чудати форми, красиви цветове, невероятна зеленина, то може да поседнете и хапнете в ресторанта, намиращ се на територията на градината. Тоалетни има и извън заведението, няма да се притеснявате хахаха
За любителите на младата плът също е помислено. Дали това не е причината да преобладават повече бабичките из парка? хахаха За растенията се грижат предимно млади момчета или по-скоро придобиват опит от старите градинари. Студентите от университета, следващи ботаника или подобни, имат удоволствието и шанса не само на теория, но и на практика да докажат или обогатяват своите знания.

Времето обаче беше ту аха да завали, ту едно слънце пекваше, но в крайна сметка прояви милост към моята личност и не ме намокри, но пък часовникът тиктакаше и трябваше да се ориентирам към сърцевината на града за среща... и понеже вече много ми скърцаше стомахът, се отбих в една сладкарничка. Мъфинчето с боровинки заглуши музикалния фон и дали защото бях ужасно гладна, но ми се стори невероятно вкусно, за разлика от шоколадовото, с което реших да се възнаградя на следващия ден. Оппа, почнах да говоря за храна...

Мюнхен - дворецът Нимфенбург (ІІ част)

2010-07-15T15:10:00.002+03:00

В една от пристойките е разположен музеят на каретите. Сред основните атракции на музея са великолепни карети на крал Лудвиг II. Първата, която се изпречва пред погледа ви, моментално променя изражението на лицето ви – не само голяма, тя е просто много голяма, но това като че ли остава на заден план, отстъпвайки на бляскавите орнаменти и приказен стил. Мисля, че това е била каретата на Пепеляшка. :))) С една дума – красота. Поради все пак тясното помещение за размерите на това великолепие, дори фотоапаратът не може да я обхване цялата. Следващите експонати отстъпват по размери, но някои от тях съвсем спокойно също биха могли да претендират за първенство по красота. В музея е намерила място и тази въртележка с братовчедката на Маруся, както и множество двуколки и шейни Още една великолепна красавица
И тази става...Освен карети и шейни, на показ са изложени и юларите на кралските коне, които са отделени в стъклени витрини. Отново е забранено щракането със светкавици, но пане може да се снима.
Останалите постройки, включени в цената на билета, които могат да се разгледат и отвътре, са пръснати из парка, из който вероятността да не се сблъскате с някое от двете езера или канала с каскадата с каменни фигури на гръцки богове, е нулева.
Хубава разходка са си правили едно време – дали когато се е раззеленило, в пъстри есенни цветове или пък е в белоснежна покривка, със сигурност аристократите са се радвали на успокояващата красота на парка. Алеи, мостчета, пейки... никак не е било трудно на едновремешните поети да намерят своята муза и да възпеят дори най-обикновената жена. (Ако въобще жена може да бъде обикновена хахаха)Понеже зеленината ми е слабост, не толкова да отглеждам растения, колкото да им се наслаждам, в парковете от първостепенно значение за мен е да имат хубава трева и спокойни езерца. Тук с удоволствие бих си изградила една колибка, но се опасявам, че веднага ще ми я разтурят, все пак това е привилегия само на нашенци с по-тъмна кожа в софийските градинки.
Павилионите, построени в рамките на парка, до които може да се стигне просто следвайки табелите са:

Amalienburg
В стил рококо, сградата е построена през 1734 -1739 г за Шарл VII и съпругата му Мария Амалия Австрийска.
По-голямата част се заема от кръглата зала с огледала в центъра на сградата, която е направена от Йохан Цимерман и Йоаким Дитрих. Кухнята е украсена със скъпи ротердамски плочки, върху които са изобразени сцени от живота на китайския народ в бяло и синьо - цветовете на Бавария, а ако вдигнете поглед ще видите мозайката от плочи с нарисувани вази с цветя. Китайското присъствие в декорацията на някои от стаите говори за тогавашното увлечение на европейските аристократи по изтока.
Баденбург (Badenburg)
Това е банята. Доста голяма и отопляема. Отново се натъкваме на китайското влияние, този път под формата на тапети. Едно обаче ми е чудно - през зимата, след като се изкъпят, докато се придвижат до двореца тия хора не са ли се изпонатръшквали после болнави?
Monopteros на първата снимка и водните каскади на втората
Пагоденбург (Pagodenburg)
Построен е през периода1716-1719 г. Тук европейски и ориенталски декоративни елементи се комбинират, създавайки екзотична атмосфера.
Magdalenenklause
Издигната между 1725 и 1728 г. Много интересна вътрешност - таваните и стените са декорирани с камъчета, мидички, черупки от рапани. На една от стените има статуя на Дева Мария. Постройката е проектирана като изкуствена пещера с параклис.

Мюнхен - дворецът Нимфенбург (І част)

2010-07-11T15:44:00.000+03:00

Слизайки от метростанцията, за да се стигне до двореца Нимфенбург се върви покрай воден канал, който е заобиколен и от двете страни с китни къщички с малки дворчета отпред, в някои от които може да се види жасмин и ако е сезонът му да се насладите на приятния му мирис, ако е цъфнал.Нимфенбург е бил някогашна лятна резиденция на Вителсбахите. Намира се в покрайнините на града. Началото му започва с построяването на централния павилион през 1675 г., но през годините всеки следващ владетел е разширявал постройката. Крал Лудвиг II (поръчителят и собственикът на дворците Нойшванщайн, Линдерхоф, Херенхимзее (за него по-късно ще разкажа) и само наследник на Хоеншвангау) е роден тук през 1845.

Непосредствено пред двореца има фонтан и множество патици и разни други птици, на които може човек да се порадва отблизо, тъй като са свикнали с хорското присъствие.
Идеята на изкуствените канали е била дворецът да се превърне нещо като втора Венеция и за да бъде всичко възможно най-доближаващо се до оригинала, от Италия са били извикани няколко гондолиери. В един от коридорите има стара картина, обрисуваща какво е представлявала мрежата от водни канали.
Влизайки в палата се озовавате директно в магазина за сувенири. С големи чанти не се влиза и ако случайно вашата е такава, ще бъдете любезно помолени да я оставите на гардероб, чиято цена е 1 евро, но после си го вземате обратно, когато си приберете и чантата.

Дворецът отвън (разстоянието от единия му край до другия е около 1 км)Фонтанът отпредГолямата зала, чийто таван е изрисуван със стенописите на Йохан Цимерман и декориран от Франсоа де Кувилие, впечатлява с красотата си.
ТаванътБившата малка трапезария в южния павилион е превърната в галерия на красотата. Множество картини на най-красивите баварки от едно време, като има и няколко на девойки от простолюдието (те бяха и най-хубавите), висят по стените на залата. Нарисувани са по заповед на крал Лудвиг І, който имал слабост към красивите жени. (Името на двореца произлиза от нимфи) Не съм ги разглеждала красавиците кой знае колко, даже бих казала, че просто им хвърлих един поглед, но пък той се задържа повечко точно върху най-красивата и коментарът ми бе, че тя определено бие всички останали по точки. Всъщност, оказа се, че картината е една от най-известните и е на дъщерята на някакъв обущар
снимката е взета от wikipediaНа първата снимка е китайският кабинет Стаята, в която се е родил крал Лудвиг ІІ На първата снимка е порцеланова фигурка (в двореца има музей на порцелана), а на втората се вижда портретът на основателите на Нимфенбург, които между другото са се омъжили странно - на церемонията не присъствал младоженецът :))). Едва след няколко години се запознали лице в лице двамата герои)
Дворецът днес, заедно със своя парк, вече е една от най-известните забележителности на Мюнхен, така че ако живеете или ще пътувате натам, може да се отбиете и да разгледате най-голямата дворцова постройка в стил барок и рококо в Германия.

За сетен път немците ме удивляват. На приказките, че били такива и онакива в отрицателен аспект, вече въобще не се връзвам. Доста съм поскитала и картината ми е нарисувана. Когото и да спрете да попитате, стига да е местен или запознат, пък даже и да не е запознат, ще се надвеси с вас над картата ви и ще се опита да ви помогне. И определено има какво да се види из Мюнхен, стига да знаете къде да гледате.

следва продължение

Мюнхен - английската градина

2010-07-11T14:48:00.003+03:00

Английската градина е с обща площ от 3,73 квадратни километра, което я прави най-голямата в Европа и по-голяма от Central Park в NY. Създадена е през 1789 от Сър Бенджамин Томпсън. Китайската кула, езерото Kleinhesseliher, сградата Rumfordhaus, ротондата Моноптерос и малката чена къщичка, са допринесли за известността на тази градина из цял свят. Конюшнята и алеите за любителите на конното яздене някак придават аристократизъм на атмосферата, изключвайки миризмата, която се носи около тях.
До английския парк може да се стигне с линии 3 и 6 на метрото или пеш от центъра, за тези които обичат да се разхождат и разглеждат. Аз така направих. През лятото могат да се видят много студенти, учещи из парка, както и хора, играещи футбол, фризби или пък яздещи коне.
За любителите на нудизма има предвидена ивица, в която могат да се попекат на слънцето.

Разхождайки се из парка може да видите

Китайската кулаТази пагода е построена, когато е създадена и градината през 1789. Около кулата се намира и една от най-популярните в Мюнхен бирени градини, но това има и своя минус за парка, защото има доста пияндета и според мен не е особено подходящо да се разхождате там сами. Не знам, може и аз все да съм улучвала пияни, викащи и определено агресивно настроени мъже. Може да чуете изпълнявана на живо музика от духовия оркестър, който се разполага на първия етаж на кулата.
Kocherlball е карнавал, който се провежда ежегодно третата неделя от месец юли именно тук до китайската кула. Много танци, пиене и веселба. Традицията датира от 1880 година.

Немкинята на последната снимка на първия ред не е ли повече от чаровна... Всъщност, винаги съм споделяла мнението, че германките са хубави и не ми е ясно защо се шири в България точно обратното мнение.
Снимките от карнавала миналата година са на Мартин Шмитц Езерото Kleinhesseloher
(трите снимки не са мое дело, но фотоапаратът ми отказа да снима. По-късно се разбра, че проблемът е от картата)Изкуственото езеро е от 1802, в което са оформени три малки островчета. Може да се наемат лодки, но слизането на брега им е забранено. През зимата езерото често замръзва и можете да се попързаляте с кънки, но трябва да си носите собствени, защото не се предлагат такива под наем. В предупрежденията, че е опасно да се пързаляте върху леда, обикновено никой не се вслушва и дори се играе на хокей. Лично аз не бих рискувала, при положение че има къде-къде по-безопасно място за тази цел – ледената пързалка в олимпийския център.

Ротондата Моноптерос На върха на малък изкуствен хълм е издигната постройка в древногръцки стил. Построена е през 1836 по заповед на крал Лудвиг I. В ясен ден може да се види част от Мюнхен, както и Алпите в далечината.

Японската чаена къщичкаПостроена е през април 1972 г. на остров, в чест на лятната олимпиада в Мюнхен. Редовно се провежда чаена церемония.

През последните години все повече и повече хора са използвали парка като зона за отдих и това притеснило властите преди няколко години, особено за състоянието на тревата, тъй като на места е била прекалено газена и даже липсвала. За това от време на време някои участъци се затварят за обществеността. Кучетата също са били проблем. Всеки ден 500 кг техни изпражнения се озовавали в парка. Въведен е сравнително нов закон (от 2006), според който кучетата трябва да се държат на каишка и ако не се съобразявате с тази заповед, като собственик на кучето ще получи глоба от 25 евро.

Трябваше да се разделя с невероятно зелените и широки поляни, защото заваля дъжд. На излизане от градината имаше две хлапета, които ритаха един кош, направих забележка, но отговорът не го разбрах и ми стана ясно, че няма да се излезе на глава, защото те продължиха най-демонстративно да я ритат.

Ако сте любители на бирата, обичате веселието и ви предстои да пътувате до Мюнхен към третата неделя на юли, при хубаво време, не забравяйте да минете и вие да потанцувате на карнавала, провеждащ се в градината. Може и баварско зеленце да хапнете с наденички, макар че лично на мен прехавленото зеле въобще не ми харесва (има някакви странни подправки, които не са ми по вкуса).

Мюнхен - Sea Life

2010-07-07T12:43:00.003+03:00

SeaLife е открит на 15 април 2006 г. Намира се в олимпийския парк и се явява още едно мощно средство за привличане на хора към построените съоръжения. За построяването му са били нужни около 10,5 милиона евро, над 30 аквариума с 400 000 литра вода, с максимална дълбочина до 7 метра. Изложени са водните обитатели на:
- река Изар, която минава през Мюнхен
- река Дунав, тъй като първата се влива в нея
- Черно море, защото пък Дунав се влива в нея
- Средиземно и тропически морета

Билетът е 14 евро и ми се стори скъп за това, което се представяше вътре, макар и много да ми хареса. Цената се струва и на американците висока - имаше много посетители от Америка и за тях стойността бе надута. И все пак, ако имате възможност, ги прежалете парите и влезте, особено ако обичате животните. Със сигурност ще излезете някак успокоени и заредени с енергия, освен ако не улучите групичка вдигащи до небесата врява дечурлига и не успеете да се откъснете от тях навреме.

Не съм снимала всичко, а само това, което най-много ме е впечатлило, още повече че осветлението е слабо и не се позволява да се снима със светкавица. Качеството на видеото се влоши от качването в youtube, но това е.

Тропически риби (риби-клоуни - виждат се на видеото, както и разни други)

Рибка в торбичкa (ако се вгледате ще видите, че вътре има рибка, която мърда)

Риба-балон или още риба-таралеж
При опасност поглъща огромно количество вода и се издува. Отровата му се произвежда от бактерии, живеещи в червата му, като се разпространява по цялото тяло и дори по някои от мускулите й, а последното затруднява приготвянето й за безопасна консумация от хората.
Джеймс Кук на едно от пътуванията си до изтока докоснал с нож рибата и се отървал само със загуба на съзнание, поради липсата му на апетит.
Тази риба е взела много жертви, но през зимата отровата й не е чак толкова силна и това е повод през този сезон да се консумира най-много. Готвачът трябва да притежава хирургически умения при приготвянето й, а консуматорът да се бръкне дълбоко в джоба (хем рискува живота си, хем плаща луди пари – е, това какво е?)

Рибата-куфар или крава
Разпознава се по дългите си рога в предната част на главата, наподобяващи тези на крава или бик. При необходимост за самоотбрана този вид риби отделят смъртоносен токсин.

Риба-лъв
Едни от най-отровните риби в океана. За щастие изходът не е фатален, но мястото на докосване е много болезнено, придружено с главоболие, повръщане и дихателни проблеми. Въпреки това, се препоръчва незабавна спешна медицинска помощ, тъй като някои хора са податливи към отровата им. По принцип не са агресивно настроени към човека и по възможност избягват контакт с него.

Това е някаква тропическа рибка, на която не й знам името (пишеше го, но не го помня вече)

Морски кончета
Женската на морското конче снася яйцата в джоб, който се намира върху тялото на мъжкия. Когато се излюпят, мъжкото конче ги изхвърля от джоба.

Тропически жабки (не ми стана ясно какво те общо имат с реките и моретата)

Много отровна змиорка (сигурно и за това е изолирана)

Змиорка (ох, чувала съм, че били вкусни, но не бих се пробвала – гадни са ми на вид)

Скатове
Асоциацията ми е австралийският природозащитник Стийв Ървин, след като преди няколко години той почина вследствие на ужилване от скат. Иначе изглеждат кротички.

Един любопитен скат (как ме гледаше, но много бързо се отказа. Скатовете често излизаха и си показваха муцуните на повърхността на водата или пък шляпаха с перките си. Много тясно ми се стори мястото, което са им отредили. Толкова бройки вътре на толкова малко площ... направо си е мъчение, ако ме питат мене, но не ме)

Морската костенурка (тя е една само и сигурно се чувства самотна. Най-много висях при нея и заснех няколко филмчета, но както вече казах, за съжаление осветлението там е много лошо, а и не се разрешава да се снима със светкавици, за да не се притесняват обитателите)

Акули (тези са мънички и малко съм разочарована, от което. Очаквах да видя големи и поне няколко вида акули, но уви...)

Мюнхен - BMW Welt

2010-06-29T12:49:00.005+03:00

BMW Welt (BMW Свят) е многофункционално съоръжение на BMW Group. Пуснато е в експлоатация на 17 октомври 2007 г, макар че според плана сградата е трябвало да бъде готова за Световната купа през 2006 г. Идеята била да се впише естествено в архитектурния комплекс наоколо (Олимпийският център), да има модерно излъчване и разбира се да бъде достатъчно функционална.
Построена е съвсем наблизо до BMW музея и седалището на BMW и предоставя възможност на почитателите на тази марка автомобили да се запознаят с текущите продукти на BMW. Освен изложбена зала и място за закупуване на нов автомобил с поръчка на желаните от клиента материи и всякакви там екстри, сградата предоставя възможност на посетителите да хапнат, пийнат, да се позабавляват с някои от симулаторите и не на последно място да си тръгнат с някой сувенир (от сакове за тенис, слънчеви фенерчета за автомобили и се стигне до малки макетчета на автомобилите им). Има също така и няколко конференти зали.

BMW Welt концентрира вниманието си върху засилване на диалога с клиентите и посетителите, като демонстрира пълната гама на BMW автомобили. Ако се интересувате от нещо може да се обърнете към обслужващия персонал и ще получите любезен и изчерпателен отговор.

Така изглежда от високо комплекса на BMW - Welt, музей и централа (единствената снимка, която не е моя)Сградата отвън (на последната снимка се виждат и музеят и централата на BMW)Общ изглед отвътре На входа отдясно са подредени автомобилите (черната бих я взела, стига някой да ми я плати :)))Тук ми се щеше да се намърдам вътре, но за съжаление бе оградена колицата и се задоволих само със стойка "свободно" и ръка в джоба за поколенията, и за това съм намусена Точно на този симулатор, който е с няколко варианта за шофиране (бях на третокласен път, но не мислете че има нещо общо с нашите пътища), моя милост събра народа. Вземах завоите с над 200 и нали се сещате какъв бе изходът. Обаче воланът много трудно се въртеше, някак ми бе тежък, за разлика от този на Audi-то, та ми трябваше време да свикна. Но докато придобия опит, хората се посмяха на мой гръб, то и аз се смях на себе си, де. Популяризирах родината и реших да не се излагам повече, ами да предоставя възможност и на останалите присмехулници. Е, видяха и те, че съвсем не е лесно. (Не знам как става така, но където вляза все навалица се изтърсва след това. И тук същото, тръгнах и после народът и той се разотиде, ама само ме притесняваха и ми висяха над главата - серсеми!!!)
Моторите Лъскаво, лъскаво, лъскаво - това е BMW Welt!
Ако си купите кола, то тя ще ви бъде доставена със стъклен асансьор и ще ви поднесат питие, както и ще ви щракнат снимка за спомен. После яхвате колата (както сте вътре в сградата) и по специалното за целта трасе излизате да й се наслаждавате под открито небе. Да ви е честито!

Мюнхен - олимпийският център

2010-06-22T10:42:00.006+03:00

Повече от три десетилетия са изминали от олимпийските игри през 1972 г. и все още олимпийският парк в Мюнхен продължава да е пълен с живот. Днес той освен място за спортуване, се е превърнал и в средище за отдих и забавления.

По пешеходния мост към олимпийския центърЦентърът впечатлява със своята съвременна архитектура, невероятна зеленина и множество велосипедни алеи.Човек може да се разходи, откъсвайки се от градската суматоха, покрай пълното с живот езеро, от което патици ще доплуват до него и ще чакат с нетърпение да ги нагости с нещо вкусно.Немците се грижат построените в миналото съоръжения да се използват пълноценно и днес – организират се изложби (като например "Маската на Тутанкамон"), търговски изложения, гостуват световни поп и рок знаменитости, провеждат се множество спортни мероприятия (има футболен мач почти всяка седмица в олимпийския стадион). Тук животът кипи, за което допринасят и множеството хора, разхождащи се или спортуващи за здраве в парка. Така че олимпийския парк е не само магнит за туристи или за почитатели на уникална архитектура, но също така и за хората от Мюнхен, които прекарват свободното си време в него.
Деца, младежи и възрастни - всеки може да открие тук как да прекара приятно
Олимпийският стадион е бил сцена за изява на звези като Тина Търнър, Бон Джоуви, U2, а сега на 18.08.09 ще гостува и Мадона, а в олимпийската зала се провеждат класически и оперни концерти или пък баскетболни срещи, джудо турнири и др.

Доста топло и влажно място е олимпийският плувен басейн. Деца и възрастни плуват и се радват на водата и на приятната спортна умора. След скоковете и пляскането във водата може да се отпусне човек и да се наслади на джакузи, сауна и солариум.
Има пейки, на които родители, баби или дядовци да изчакат децата, които са оставили да се налудуват, както и спортен магазин за плувна екипировка. Олимпийската кула предоставя на 6 милиона телевизионни зрители в Мюнхен и Бавария цифрово тв излъчване. Височината й е 291,28 метра, което я прави три пъти по-висока от символа на града църквата Frauenkirche . Може да се изкачите с асансьор и да се порадвате на изгледа на околността. На 180 м пък има ресторант, така че многобройните посетители, държащи на спокойното хранене могат да седнат и да се наслаждават едновременно с консумацията на баварски специалитети и на гледката от високо.Знаменитостите, посетили олимпийския център са оставили отпечатъците от ръцете си покрай олимпийското езеро върху „Алеята на звездите”, чиято дължина е около 800 метра. Далай Лама, Елтън Джон, R.E.M...Theatron - открита сцена с дължина около 20 метра, на която се провеждат известните августовски концерти. Разположена е непосредствено до езерото.Гледка от едно от възвишенията, което се използва и за любовни срещи (видях хахаха)
Не съм сигурна, но това ми прилича на нещо като паметник на убитите израелски спортисти. (По време на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., 11 израелски спортисти са взети за заложници и убити от палестинската терористична групировка "Черният септември".)Тенис кортовете, малката олимпийска зала, ледената пързалка също допринасят за активния отдих или развлечение на гостите и жителите на Мюнхен. Като цяло, олимпийският център в баварската столица е красиво и приятно място за провеждане на най-различни дейности, както и един от най-оживените олимпийски паркове в света. За това способства до голяма степен и „Sea life”, предизвикващ радост както у децата, така и у възрастните. Но за него друг път.

Ротенбург об дер Таубер - назад към Средновековието

2010-06-21T23:07:00.007+03:00

Ротенбург об дер Таубер e градче в Бавария, съвсем близо до Нюрнберг. Малко е, но пък е историческа перла. Всичко е запазено, дори световните войни го подминават, благодарение на хора, които ценят неговата стойност. Ако човек се абстрахира от народа, то със сигурност ще се пренесе напълно в средновековието тук – крепостна стена, старинни къщи, паваж, малко площадче – като в приказките на братя Грим. Името му идва от ярките керемидени покриви, които се виждат отдалеч, буквално „червена крепост над река Таубер”. Не знам до колко се личи от снимките, но наистина друго такова градче не съм виждала из Германия. Вярно, къщичките си приличат и такива може да се срещнат и из други населени места, но крепостната стена и паважът, както и липсата на съвременна постройка веднага се набиват и правят впечатление на туриста, карайки го да се пренесе в атмосферата на отминалите времена.

През 1631 г. по време на кървавата религиозна война, опустошила Централна Европа, градът е бил завладян от войската на граф Фон Тили - разрушителят на Магдебург. Ротенбург е бил късметлия, защото отговарял на условията за отсядане на армията и това го е спасило от унищожение. Според легендата обаче, графът поставил условие - за да се спаси градът трябвало да се намери човек, който да изпие 3 литра вино на един дъх... и такъв се намерил. Това предание сега се използва, за да се рекламира виното от региона. Е, аз вино не успях да пия - то посред бял ден, с кола и в чужбина оставаше и да почна да пия.

Главната улица, по която вървяхме е отрупана и от двете си страни с множество заведения (тук и аз съм се намърдала в кадър на първата)и магазинчета, в които продаваха или сувенири или прочутите им сладки снежни топки (Schneeballen) – големи топчета (ама наистина големи), които по разнообразие могат да се мерят и с турския локум. Едни оваляни с кокос, други с карамел, трети с шоколад, отделно разни примеси имат някои – я ядки, я портокалови, лимонови корички и бог още знае какво... Вкусно е. Както споменах и по-рано, много туристи. Е, не чак толкова колкото примерно във Флоренция, но все пак не очаквах толкова шум от щракане с фотоапарати, камери, човешка реч, гледка от стърчащи чадъри (при груповите екскурзии обикновено това е инструментът, с чиято помощ гидът събира поверените му – да не се изгуби случайно някоя заблудена овчица. Обаче японските групи нямат равни – все ги влече към балоните сърчица), с една дума – точно туристически рай.
Единствено като че ли в покрайнините беше напълно пусто Тесните улички, водещи към края на стената, опасваща града,от единия край на която може да се наблюдава този пейзажПлощадът и разни В града има музей на средновековната криминалистика, в която са изложени инструменти за изтезания, използвани при изпълнение на присъдите, скъпи книги, документи на императори, князе. Включени са и гербове, печати...
Който се интересува повече, може да погледне страницата на музея
http://www.kriminalmuseum.rothenburg.de, в която са показни и уредите за изтезание. Ние не можахме да се класираме да ги разгледаме на живо, защото трябваше да се ориентираме към Регенсбург, където бяхме запазили хотел. С други думи - не разполагахме с толкова време.

Излизайки извън стената на града видяхме жадуваната тоалетна и както винаги женската е препълнена. Бабки италианки се възмущаваха, че мирише, пък аз си помислих на ум, че то поне тук в тоалетната миреше, за разлика от техните градове, където миризмата от урина е нещо съвсем обичайно, най-вече по централните им улици. Как го правят тоя номер не знам – посред бял ден гледаш как се стича една вадичка и едни аромати наоколо... но да спра, че стана твърде натуралистично. (За тези, които не са разбрали още, Италия е любимата ми държава, но не заради последно споменатото)